Брой 11 (302), Година VII, 18 Март 2019
Има нещо безспорно симптоматично в това, че през 2019 година категорични истини в българската история все още се възприемат като ерес. Има нещо неоспоримо показателно за този народ - българския, а и за претенциите му за свобода, в знаците, маркиращи рефлексите му към историческите събития. И е спорна потребността му от свобода, свобода във всичките и измерения… А и желанието му да я търси… Със сигурност компрометирането на тази потребност бе очевадна на едно публично събитие в Добрич на 7 март. Денят, който за пореден път беше белязан от сблъсъка на истината с агресията на невежеството. Мястото – Регионална библиотека „Дора Габе“, събитието - представянето на книгата на Иво Инджев “Измамата “Сан Стефано“. Сблъсък, който взриви социалните мрежи…
Шансът за оцеляването на достойните българи пред агресията на невежото мнозинство изглежда много, много малък. Онези, на които в нашата действителност и сега - през 2019-а, им е отредена мисията на просветители… На журналиста Иво Инджев, на историка Радослав Симеонов – мисионери, с които ние – българите, сме обречени на духовен ръст… Или поне тези от нас, които се вписват в енергийния диалог, осветен от истината… И трябва да се радваме, че ги има…
„Аз не смятам, че съм най-големият смелчага на света. Ако човек е коминочистач, не може да не се изцапа. Който го е страх от престъпници - да не става прокурор, който го е страх от истината -да не става журналист”, споделя в интервю за вестник ГЛАС Иво Инджев.
„Историята винаги е била изнасилвана, винаги е била променяна и въртяна по начин, угоден за управляващите. Затова в историята винаги са влизали клакьори и хора с ниски политически страсти и са се опитвали чрез историята да се изкачат към върха”, категоричен е историкът Радослав Симеонов.
„Лошото е, че това, което се случи в Регионална библиотека „Дора Габе” в Добрич, е изключително позорно, гнусно явление, което можеше да стане в Чили, Зимбабве или не знам къде. Но не мога да повярвам, че в един съвременен български град могат да се случат такива долни и грозни сцени. Това да влязат група лумпени в този храм, какъвто е библиотеката, и да предотвратят представянето на книга, каквато и да е тя, за мен е симптоматично.
Историята е дискусионна наука, но тя не е митингова наука. Някои хора объркаха митингите с историята и научните дискусии отидоха твърде далеч. Аз се учудвам защо все още институциите мълчат и се правят все едно нищо не се е случило. А това е едно пряко посегателство спрямо демокрацията, каквато и да е тя”, казва още историкът за вестник ГЛАС.
И още в новия брой:
- Интервю с управителя на Медийна група „Добруджа” инж. Веселин Димитров. „Между медиите и властимащите не може да има приятелски отношения - между тях стои интересът на обществото. В демократичните общества определени хора /кметове, депутати, президенти и др./ сключват обществени договори с хората от едно село, град или държава. Този договор регламентира освен всички други задължения и харченето на обществени пари. Това харчене изисква от институциите непрекъснато да се отчитат за всяко свое решение, разход или действие. Всички действия трябва да са в интерес на обществото и институциите трябва ежедневно да доказват това. Посредници в тази комуникация между хората и институциите са медиите. Така е било и така ще бъде винаги. Институциите не могат без медиите и хората не могат без тях”, споделя управителят на най-голямата медийна група в региона.
- В рубриката ни „Бизнес портал” събеседник е председателят на областното представителство на Строителната камара инж. Валентин Зеленченко. „Работата расте, а хората, които могат да я свършат, намаляват“, откровен е Зеленченко.
- В „Животът е пътуване” се отправяме към Литва - една от трите прибалтийски държави, или по-точно нейната столица Вилнюс. Градът представлява една барокова картина, която, независимо, че има много сгради, останали от социализма, е уникална по отношение на своята архитектура.
На спортната страница Ви очаква втората част от интервюто с легендата на футболен клуб „Добруджа” Никола Конанов. Освен че изпълнява заканата си да се откаже от футбола, след като победи „Левски” в „А” група, Конанов разказва и за международните мачове на „жълто-зелените”, сред които с финалиста за КЕШ през 1980 година – шведския Малмьо.
И още във вестник ГЛАС: най-актуалните малки обяви, полезна информация, културен афиш, седмичен хороскоп, забавни страници, седмична прогноза за времето.
Шансът за оцеляването на достойните българи пред агресията на невежото мнозинство изглежда много, много малък. Онези, на които в нашата действителност и сега - през 2019-а, им е отредена мисията на просветители… На журналиста Иво Инджев, на историка Радослав Симеонов – мисионери, с които ние – българите, сме обречени на духовен ръст… Или поне тези от нас, които се вписват в енергийния диалог, осветен от истината… И трябва да се радваме, че ги има…
„Аз не смятам, че съм най-големият смелчага на света. Ако човек е коминочистач, не може да не се изцапа. Който го е страх от престъпници - да не става прокурор, който го е страх от истината -да не става журналист”, споделя в интервю за вестник ГЛАС Иво Инджев.
„Историята винаги е била изнасилвана, винаги е била променяна и въртяна по начин, угоден за управляващите. Затова в историята винаги са влизали клакьори и хора с ниски политически страсти и са се опитвали чрез историята да се изкачат към върха”, категоричен е историкът Радослав Симеонов.
„Лошото е, че това, което се случи в Регионална библиотека „Дора Габе” в Добрич, е изключително позорно, гнусно явление, което можеше да стане в Чили, Зимбабве или не знам къде. Но не мога да повярвам, че в един съвременен български град могат да се случат такива долни и грозни сцени. Това да влязат група лумпени в този храм, какъвто е библиотеката, и да предотвратят представянето на книга, каквато и да е тя, за мен е симптоматично.
Историята е дискусионна наука, но тя не е митингова наука. Някои хора объркаха митингите с историята и научните дискусии отидоха твърде далеч. Аз се учудвам защо все още институциите мълчат и се правят все едно нищо не се е случило. А това е едно пряко посегателство спрямо демокрацията, каквато и да е тя”, казва още историкът за вестник ГЛАС.
И още в новия брой:
- Интервю с управителя на Медийна група „Добруджа” инж. Веселин Димитров. „Между медиите и властимащите не може да има приятелски отношения - между тях стои интересът на обществото. В демократичните общества определени хора /кметове, депутати, президенти и др./ сключват обществени договори с хората от едно село, град или държава. Този договор регламентира освен всички други задължения и харченето на обществени пари. Това харчене изисква от институциите непрекъснато да се отчитат за всяко свое решение, разход или действие. Всички действия трябва да са в интерес на обществото и институциите трябва ежедневно да доказват това. Посредници в тази комуникация между хората и институциите са медиите. Така е било и така ще бъде винаги. Институциите не могат без медиите и хората не могат без тях”, споделя управителят на най-голямата медийна група в региона.
- В рубриката ни „Бизнес портал” събеседник е председателят на областното представителство на Строителната камара инж. Валентин Зеленченко. „Работата расте, а хората, които могат да я свършат, намаляват“, откровен е Зеленченко.
- В „Животът е пътуване” се отправяме към Литва - една от трите прибалтийски държави, или по-точно нейната столица Вилнюс. Градът представлява една барокова картина, която, независимо, че има много сгради, останали от социализма, е уникална по отношение на своята архитектура.
На спортната страница Ви очаква втората част от интервюто с легендата на футболен клуб „Добруджа” Никола Конанов. Освен че изпълнява заканата си да се откаже от футбола, след като победи „Левски” в „А” група, Конанов разказва и за международните мачове на „жълто-зелените”, сред които с финалиста за КЕШ през 1980 година – шведския Малмьо.
И още във вестник ГЛАС: най-актуалните малки обяви, полезна информация, културен афиш, седмичен хороскоп, забавни страници, седмична прогноза за времето.
